Благодарение на политиката на ЕС за развитие на селските райони тези части от територията на ЕС успяват да посрещнат множеството икономически, социални и екологични предизвикателства на 21-ви век. Наричана често „вторият стълб“ на Общата селскостопанска политика (ОСП), тази политика допълва системата за преки плащания за земеделските стопани и мерките за регулиране на селскостопанските пазари (т.нар. „първи стълб“). Политиката за развитие на селските райони споделя редица цели с другите европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).
Политиката на ЕС за развитие на селските райони се финансира по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с бюджет от 100 млрд. евро за периода 2014 — 2020 г., като всяка страна от ЕС получава финансови средстваТ за 7-годишния период. Тези средства ще привлекат още 61 млрд. евро публично финансиране в държавите членки.
Съществуват 118 различни програми за развитие на селските райони (ПРСР) в 28-те страни от ЕС — 20 единни национални програми и 8 държави членки, които са избрали да имат две или повече (регионални) програми.
Рамка на ЕС за програмите за развитие на селските райони
Държавите членки и регионите изготвят своите програми за развитие на селските райони въз основа на потребностите си и включвайки поне четири от следните шест общи приоритета на ЕС:
- поощряване на трансфера на знания и иновациите в селското и горското стопанство и в селските райони;
- повишаване на жизнеспособността и конкурентоспособността на всички видове земеделие и насърчаване на новаторски селскостопански технологии и устойчиво управление на горите;
- насърчаване на организацията на хранителната верига, хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство;
- възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство;
- насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на преминаването към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското и горското стопанство и в сектора на храните;
- насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.
Приоритетите в областта на развитието на селските райони са разделени на целеви области. Така например приоритетът за ресурсна ефективност включва целеви области „намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство“ и „стимулиране на съхраняването и поглъщането на въглерода в сектора на селското и горското стопанство“. В рамките на своите ПРСР държавите членки или регионите определят количествени цели по отношение на тези целеви области. След това те решават какви мерки ще използват за постигане на тези цели и колко финансиране ще бъде предоставено за всяка от мерките. Поне 30% от финансирането за всяка ПРСР трябва да се заделят за мерки, свързани с околната среда и изменението на климата, както и поне 5% за инициативата LEADER. Научете повече за очакваните резултати на платформата за свободно достъпни данни на ЕСИФ и от информационните документи за всяка ПРСР.
Развитието на селските райони като част от по-широка стратегия на ЕС за инвестиции
От 2014 г. насам страните от ЕС трябва да сключват споразумение за партньорство, което налага координация на цялото финансиране от ЕС по структурните и инвестиционни фондове (ЕСИФ) във всяка страна. Европейската комисия и страните от ЕС също така работят с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за създаване на финансови инструменти в рамките на ЕЗФРСР. Изпълнението и резултатите от политиката за развитие на селските райони се наблюдават и оценяват подробно. Повече информация за отделните проекти можете да намерите на уебсайтовете на Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР), мрежата за европейско партньорство за иновации (ЕПИ) и на уебсайта Бюджет на ЕС за постигане на резултати.
Препечатано от:
Селско стопанство и развитие на селските райони – тематичен сайт на EUROPA © Европейски съюз